Изкуството да виждаш # 17: Какво всъщност виждаш и преживяваш

Наскоро ме помолиха да изнеса лекция за пътуваща фотография. Това ме накара да се замисля - какво точно представлява фотографията за пътуване?

Групата за пътувания на Кралското фотографско общество описва „фотография за пътуване“ като изображения, които „съобщават усещане за място“, докато Уикипедия я категоризира като поджанр на фотографията, който се занимава с документирането на пейзажа на района, хората, културите, обичаите и историята . И двете са доста двусмислени. Google (изображение) търсене на фотография за пътуване бързо ще разкрие безброй цветни клишета на рибари от корморан, стари и характерни кубинки, които пушат пури и така нататък.

Това наистина ли са „пътешественически“ снимки или по-скоро някаква измамена романтизирана проекция на това какви са тези места? Предполагам, че истината по въпроса е значително по-сложна от тази повърхностна интерпретация. И много от тези изображения на „класически пътувания“ така или иначе са поставени за няколко долара.

Преглеждайки архивите си и търсейки това, което сметнах, може да направи добра „пътуваща“ снимка и да отговоря на въпроса ми за това какво представлява фотографията за пътуване, започнах да мисля, че идеята за туристическа фотография и необходимостта да я категоризирам е напразна. Също така започнах да осъзнавам, че за мен, ако има такова нещо като фотография за пътуване, става въпрос за пътуването колкото за дестинацията.

Така че почувствах, че този образ на планината Фуджи в Япония съдържа суровите съставки на полуприлична снимка за пътуване. Онлайн търсене на изображения на планината Фуджи ще разкрие безброй снимки на великолепната планина, обрамчена от черешов цвят и други подобни клишета. Това изображение обаче, оградено от прозореца на туристически автобус, всъщност улавя същността на преживяването и първата ми среща с планината може би най-точно.

Харесва ми фактът, че усещаш, че си в автобуса, че е трудно да видиш планината в мимолетен момент, когато профучава от миналото и други пътници закриват гледката. Това, което най-много обичам в това изображение, е как формата на завесата на прозореца отразява формата на планината, придавайки на образа допълнителен резонанс, дълбочина и храна за размисъл. BB

• Други статии от поредицата „Изкуството да виждаш“

Интересни статии...